|
Вирусните хепатити са инфекциозни заболявания, които се характеризират с признаци на обща интоксикация и прояви, свързани със засягане главно на черния дроб. Диагностицират се чрез кръвна проба, която показва покачване на чернодробните ензими.
Общото между тях е, че се причиняват от вируси, болестните симптоми са сходни и източник на инфекцията е единствено човекът.
Различното между тях са начините на заразяване, предпазните мерки и последиците от заболяването.
Общото
Признаци на болестта
- преджълтеничен период - характеризира се с разнообразни болестни симптоми без специфичен характер – отпадналост, безапетитие, гадене, повръщане, по-рядко диария, главоболие, мускулни и ставни болки, хрема и суха кашлица (грипоподобни симптоми); сутрешна скованост, болки в малките стави на ръцете; обрив и сърбеж по кожата, отпадналост, обща разбитост, умерено повишена температура и тежест в областта на черния дроб;
- жълтеничен период – характеризира се с пожълтяване на кожата и видимите лигавици и потъмняване на урината (цвят на “тъмна бира”), които са израз на болестните промени в черния дроб.
При голяма част от случаите вирусните хепатити могат да протекат без жълтеница или при пълна липса на симптоми.
Източник на инфекцията
Източник на инфекция при вирусните хепатити е единствено човекът. Най-опасни за заразяване на околните са безжълтеничните или безсимптомните форми на заболяването, поради тяхното “анонимно” протичане, както и здравите вирусоносители. Заразеният човек става опасен за околните още в края на инкубационния период на заболяването и особено през началния (преджълтеничен) стадий на болестта, когато излъчването на вируса е в най-голяма степен.
Различното
Начин на заразяване
- Вирусен хепатит тип А – предава се по фекално-орален механизъм чрез: замърсени ръце; хранителни продукти, заразени с чревни микроби от мухи, хлебарки или гризачи; вода от съмнителни водоизточници; предмети на бита и други.
Рискът от воден път на заразяване се увеличава при влошаване на нормалния режим на водоснабдяването, пречистването и обеззаразяването на отпадните води от бита.
- Вирусен хепатит тип В – вирусът се открива практически във всички биологически течности на организма, но за предаването на инфекцията значение имат кръвта, спермата и слюнката (особено при кръвни примеси в нея) на заразените лица.
Причинителят на заболяването се предава при:
• преливане на кръв и кръвни продукти - в нашата страна на практика е елиминирано значението на този начин на заразяване, поради осъществения контрол на донорската кръв за наличие на причинителя на вирусен хепатит В;
• операции и лечебно-диагностични манипулации с нарушаване целостта на кожата и лигавиците (заразяването се осъществява предимно чрез недобре почистени и стерилизирани инструменти). Този начин на заразяване е възможен и при нанасяне на татуировки върху кожата, пробиване на ушите и особено сред наркоманите при венозно вливане на наркотични вещества;
• полови контакти;
• по време на раждане от заразената майка на новороденото.
- Вирусен хепатит тип С – начините на заразяване като цяло са аналогични на тези при вирусен хепатит тип В. Той се среща по-често при болни от хемофилия, таласемия, болни на хемодиализа, лица с трансплантирани органи и венозни наркомани;
- Вирусен хепатит тип Делта – причинителят е дефектен вирус, който може да осъществи действието си само при взаимодействие с вируса на хепатит В, т. е. при едновременно заразяване с двата вируса или наслагване на делта инфекцията при лица, които имат хроничен вирусен хепатит В.
Основен фактор за предаването на делта инфекцията е заразената кръв и начините на заразяване са аналогични, както при вирусните хепатити В и С.
- Вирусен хепатит тип Е – има сходен начин на разпространение с вирусен хепатит тип А, но се счита, че за нашата страна няма за сега практическо значение.
Инкубационен период
Инкубационният период е времето от момента на заразяването до появата на болестните симптоми.
- Вирусен хепатит тип А – 15 до 50 дни (най-често 25 – 30 дни);
- Вирусен хепатит тип В – 45 - 180 дни (най-често 60 – 90 дни);
- Вирусен хепатит тип С – 7 до 150 дни (най-често 30 – 90 дни);
- Вирусен хепатит тип Делта – 45 - 180 дни;
- Вирусен хепатит тип Е – 10 до 40 дни (най-често 15 дни).
Последици от заболяването
При вирусни хепатити А и Е над 90% от болните оздравяват напълно и само в 1-2% от случаите хронифицират.
Възможните усложнения след преболедуване от вирусни хепатити В, С и Делта са: хроничен хепатит, поражение на жлъчните пътища, чернодробна цироза, чернодробен рак и други, и могат да засегнат 5 до 10 % от възрастните хора и до 25 до 50% от децата.
Индивидуални профилактични мерки
- Вирусен хепатит А – профилактиката включва:
• поддържане на висока обществена и лична хигиена (особено от работещите в рискови за здравето обекти - хранителни, детски и здравни заведения);
• измиване на ръцете със сапун преди приготвяне на храната, хранене и след ползване на тоалетна;
• обилно измиване на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
• провеждане на качествена дезинфекция при производството и реализацията на хранителните продукти и питейната вода;
• недопускане на мухи в помещенията чрез замрежване на прозорците, осигуряване на плътно затваряне на съдовете за смет; редовно извозване на отпадъците;
• неизползване на вода за пиене от съмнителни водоизточници и замърсени водоеми за спорт, риболов, къпане;
• търсене на лекарска помощ при възникване на симптоми от страна на стомашно-чревния тракт;
• провеждане на имунопрофилактика:
- активна - извършва се с противо-хепатитна А ваксина – Havrix, която осигурява десет годишен имунитет. Ваксината е показана при лица: с хронични чернодробни заболявания; подложени на чести кръвопреливания; заминаващи за страни с висока заболеваемост от хепатит А и лоши санитарно-хигиенни условия, особено при престой над 3 месеца; с повишен риск от заболяване - медицински работници, персонал на хранителни обекти, детски и ученически колективи и други. Разработена е и комбинирана ваксина срещу хепатит А и В – Twinrix;
- пасивна – провежда се на контактни лица до 17 годишна възраст и работещи в рискови за здравето обекти, не по-късно от 5 ден от контакта – еднократно с нормален човешки имуноглобулин (гама глобулин).
- Вирусен хепатит В и С – за профилактика се прилагат следните мерки:
• строго спазване на изискванията за стерилизация и дезинфекция в болничните звена,хемодиализните центрове, клиничните и вирусологичните лаборатории, стоматологичните кабинети и други;
• използване на инструментариум за еднократна и индивидуална употреба, в т.ч. и предмети за лична хигиена (прибори за бръснене, четки за зъби и други);
• контрол на донорската кръв и биопродукти от човешки произход за наличие в нея на причинителя на вирусен хепатит;
• периодично изследване и имунизиране на рисковите контингенти с хепатитна В ваксина;
• задължително използване на презерватив при случайни полови контакти;
• провеждане на имунопрофилактика – използва се рекомбинантна хепатит В ваксина (американска Gen-B-VAX или английска Engerix B). Ваксината е задължителна за всички новородени, а се препоръчва за: лицата, родени преди 1992 година; медицинските и немедицинските специалисти в лечебните и здравни заведения, студентите по медицина и стоматология; носители на HIV; пациенти на хемодиализа и такива, които подлежат на чести кръвопреливания; пациенти с хронични чернодробни заболявания; служители в армията и полицията; венозните наркомани; хомосексуалисти и други.
Поради липса на специфични средства за борба с хепатити Делта и Е общите профилактични мерки са както при вирусните
|